16.01.2008 г., 11:09

Една в света

867 0 20

Крещяща тишина и кошмари

давят с неспокойство нощта ми.

А в деня връхлитат сто грижи и дилеми,

но отминават незабелязани.

В ума и в сърцето ми

едно нещо плете горчиви размисли.

Прошката дали се дава, ако е напълно незаслужена?

Неблагодарността как се опрощава?

Закъснялата равносметка, заедно със закъснялата вина,

може ли да се изкупи само с една дума?

Извиненията действат ли с такава сила,

ако не навреме изказани са?

Ако купя любимите цветя

ще донесат ли радост такава, както носели са досега?

А това вътре в моята душа

ще престане ли да бъде, след като получа своята прошка?!

Не, няма... ЩЕ ГО ИМА!

В света една неизлечима болка има

и тя е да разплачеш мама!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • мама винаги ще ти прости...
    затова е МАМА!!!!
    поздрави за чудесния стих!!!!
  • Таня, майка ти сигурно е горда, че има такава дъщеря!
    Поздравления!
  • "...В света една неизлечима болка има
    и тя е да разплачеш мама!..."

    Ех, колко е вярно само!!!!!!!

    Снимката от профила ти ме...израдва с тази обмяна на....картовчета с кетчъп
  • Стихът не е силен, ужасен е ,защото е това, което ми се случва в момента, в реалния живот!Жестока и лоша съм с тези, които ме обичат и не знам-дали тях ги боли повече или мен повече ме боли от това!...
    Не искам да имам такива стихове...Понякога се плаша от самата себе си.
  • "В света една неизлечима болка има

    и тя е да разплачеш мама!..."- направоо страхотно! Ужасно е , когато видиш сълзи в очите на майка си и то по твоя вина, но за всяко нещо има прошка, така че не се отчайвай просто я поискай и тя ще бъде твоя!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...