16 ene 2008, 11:09

Една в света

  Poesía » Otra
869 0 20

Крещяща тишина и кошмари

давят с неспокойство нощта ми.

А в деня връхлитат сто грижи и дилеми,

но отминават незабелязани.

В ума и в сърцето ми

едно нещо плете горчиви размисли.

Прошката дали се дава, ако е напълно незаслужена?

Неблагодарността как се опрощава?

Закъснялата равносметка, заедно със закъснялата вина,

може ли да се изкупи само с една дума?

Извиненията действат ли с такава сила,

ако не навреме изказани са?

Ако купя любимите цветя

ще донесат ли радост такава, както носели са досега?

А това вътре в моята душа

ще престане ли да бъде, след като получа своята прошка?!

Не, няма... ЩЕ ГО ИМА!

В света една неизлечима болка има

и тя е да разплачеш мама!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • мама винаги ще ти прости...
    затова е МАМА!!!!
    поздрави за чудесния стих!!!!
  • Таня, майка ти сигурно е горда, че има такава дъщеря!
    Поздравления!
  • "...В света една неизлечима болка има
    и тя е да разплачеш мама!..."

    Ех, колко е вярно само!!!!!!!

    Снимката от профила ти ме...израдва с тази обмяна на....картовчета с кетчъп
  • Стихът не е силен, ужасен е ,защото е това, което ми се случва в момента, в реалния живот!Жестока и лоша съм с тези, които ме обичат и не знам-дали тях ги боли повече или мен повече ме боли от това!...
    Не искам да имам такива стихове...Понякога се плаша от самата себе си.
  • "В света една неизлечима болка има

    и тя е да разплачеш мама!..."- направоо страхотно! Ужасно е , когато видиш сълзи в очите на майка си и то по твоя вина, но за всяко нещо има прошка, така че не се отчайвай просто я поискай и тя ще бъде твоя!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...