Крещяща тишина и кошмари
давят с неспокойство нощта ми.
А в деня връхлитат сто грижи и дилеми,
но отминават незабелязани.
В ума и в сърцето ми
едно нещо плете горчиви размисли.
Прошката дали се дава, ако е напълно незаслужена?
Неблагодарността как се опрощава?
Закъснялата равносметка, заедно със закъснялата вина,
може ли да се изкупи само с една дума?
Извиненията действат ли с такава сила,
ако не навреме изказани са? ...