16 янв. 2008 г., 11:09

Една в света

865 0 20

Крещяща тишина и кошмари

давят с неспокойство нощта ми.

А в деня връхлитат сто грижи и дилеми,

но отминават незабелязани.

В ума и в сърцето ми

едно нещо плете горчиви размисли.

Прошката дали се дава, ако е напълно незаслужена?

Неблагодарността как се опрощава?

Закъснялата равносметка, заедно със закъснялата вина,

може ли да се изкупи само с една дума?

Извиненията действат ли с такава сила,

ако не навреме изказани са?

Ако купя любимите цветя

ще донесат ли радост такава, както носели са досега?

А това вътре в моята душа

ще престане ли да бъде, след като получа своята прошка?!

Не, няма... ЩЕ ГО ИМА!

В света една неизлечима болка има

и тя е да разплачеш мама!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • мама винаги ще ти прости...
    затова е МАМА!!!!
    поздрави за чудесния стих!!!!
  • Таня, майка ти сигурно е горда, че има такава дъщеря!
    Поздравления!
  • "...В света една неизлечима болка има
    и тя е да разплачеш мама!..."

    Ех, колко е вярно само!!!!!!!

    Снимката от профила ти ме...израдва с тази обмяна на....картовчета с кетчъп
  • Стихът не е силен, ужасен е ,защото е това, което ми се случва в момента, в реалния живот!Жестока и лоша съм с тези, които ме обичат и не знам-дали тях ги боли повече или мен повече ме боли от това!...
    Не искам да имам такива стихове...Понякога се плаша от самата себе си.
  • "В света една неизлечима болка има

    и тя е да разплачеш мама!..."- направоо страхотно! Ужасно е , когато видиш сълзи в очите на майка си и то по твоя вина, но за всяко нещо има прошка, така че не се отчайвай просто я поискай и тя ще бъде твоя!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...