16.09.2014 г., 9:41

Една вечер край Охридското езеро...

581 0 0

 

Една вечер край Охридското езеро...

 

                       Биляна платно белеше

                       край Охридските извори...

                                    Народна песен

 

Край Охридското езеро се движа

и в тихи мисли съм „потънал” днес,

отвеял вятър дневните ми грижи

в кипарисите шумоли с финес...

 

От езерото лъха дух на Вечност,

примесил странно радост и тъга,

че в тази размечтана, тиха вечер-

съм първо: тук, но сам съм на брега...

 

.... Любимата ми тема напоследък

се движи в коловоза на страстта,

с Живота, но и с времето след него

и с тихият повей на Вечността...

 

А мъничка е нашата ни „Вечност”,

по-малка и от лещено зърно

и с нея любовта ни е обречена

в застланото за през нощта легло!...

 

Но любовта понеже мерим с нея

(а във това е нашият проблем!)

разбираме, когато изтрезнеем,

че няма Вечност, както се кълнем...

 

А нямаме си сетива за Вечност

и за това живеем ден за ден...

Не вярваме, че всеки е обречен

от оня миг, във който е роден!...

 

... И други хора тука са живели,

със свои богове, с различен бит,

но само камъни са оцелели,

а тук-таме и някой древен зид...

 

А онова, което ни сближава

и с хората от каменният век:

е начинът, по който размножава

се, даже и модерният човек!...

 

... От езерото бих желал да взема

във тази вечер аз от Вечността,

за да мечтая в някакво безвремие-

отвъд животът ми в реалността!...

 

Коста Качев,

11.09.2014.

Охридското езеро

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...