11.08.2014 г., 16:15

Една вечер в Страната на спомените...3

678 0 6

 

Една вечер в Страната на спомените...3

 

Морето лениво люлее вълните,

брегът край скалите е тъжен и пуст,

вечерният вятър разпалва звездите

и спомен за устни със ягодов вкус...

 

Луната изгрява мъчително бавно

през дрипави облаци като кълбо,

а всичко бе толкова, толкоз отдавна,

че вече се питам: дали е било...

 

Стоял ли съм някога тук, на скалата

на друг, паралелен, живот във нощта,

била ли е влюбена в мене Жената,

която през сълзи и страст обеща,

 

че тук, на брега, всяка вечер ще чака

и тя ще стои край морето сама,

преди да остави цветята във мрака

и тръгне в обратният път към дома...

 

... а ето сега аз съм тука отново,

но сам съм, не случил щастливият зар...

Морето угасва със цвят на олово,

отсреща намига ми старият фар...

 

Замръкнала лодка в нощта се прибира

и бърза, защото тревожен сигнал

подава ѝ вятърът, който замира-

преди да удари Деветият вал...

 

Пробудена птица вопие далече,

заглъхва от вятъра нейният глас...

Отдавна не вярвам на клетвите вече,

изречени даже през сълзи и страст,

 

понеже Животът е много по-сложен

и е’ повторима дори любовта!...

Той, просто не може да бъде отложен,

живее се винаги: тук и сега!...

 

... Но има обаче, излезли от мода,

въртящи се в някакъв свой кръговрат-

безумни мечтатели... Друга порода,

неизтребена още в нашия свят...

 

Живеят си с вятъра те и в Безкрая,

но плащат в живота си страшна цена:

в морето за дом и любов да мечтаят

и стигнат ли бряг, пак да кърпят платна...

 

... А жената, която целувал бях тука,

онази със устните с ягодов вкус,

не бе издържала на дългата скука

да чака на този бряг стръмен и пуст...

 

Не я укорявам, макар да е тежко,

самият аз дълго живях в самота...

... А има ли нещо по-свято човешко

от страст споделена от двама в нощта!...

 

...Усилва се вятърът, стене морето,

небето остава почти без звезди,

а все по-зловещо и все по-свирепо

надигат се яростни, диви вълни...

 

Разбирам абсурда сега на живота,

недей да ме жалиш, (за бога!) недей:

ти просто не можеш да си Пенелопа,

аз също обаче, не съм Одисей!...

 

Коста Качев,

11.08.2014.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мъдро, красиво, без излишна претенциозност. С нещо ми напомня за творчеството на Гьоте и Хайне.
  • Невероятна е поезията ви!
  • "Но има обаче, излезли от мода,
    въртящи се в някакъв свой кръговрат-
    безумни мечтатели... Друга порода,
    неизтребена още в нашия свят..."
    Хареса ми.Прекрасна творба!
  • Едно от лицата на любовта - измамното...
  • ... а живота повторим ли е,
    ако е повторима любовта?
    Не само в същия живот
    със друго име,
    а в някой друг живот
    дали се ражда пак в света?

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...