22.04.2008 г., 15:28

Едничко чудо днес ми е потребно...

2.5K 0 24
 

На твоя бряг се спирам уморено

и вглеждам се във синята безбрежност,

вълните тихо плискат се край мене,

а вятърът ме гали с нежност.

 

Признавам, чудесата съществуват

и само трябва истински да вярваш,

че всичко покрай нас е нарисувано

от твоето перо вълшебно, шарено.

 

И цяло чудо, знам, е Сътворението

на този свят така неповторим,

за всичко си помислил без съмнение

и си направил, Господи, нали?

 

Не искам доказателства от тебе,

не се съмнявам и за миг дори.

Едничко чудо днес ми е потребно -

Иван да е до мен, през всички дни.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...