19.09.2009 г., 0:00

Едно

659 0 6

Огън в обръч,

храсти изгорели,

черен път,

посипан с остри камъни,

страшни мисли,

овехтяли дневници,

две сърца,

обречени на пепел.

 

Дъжд пороен,

плачещи дървета,

улици,

утъпкани от калното,

самотни мисли,

тъжни вечери,

две сърца,

стремейки се към щастие.

 

Слънце в залез,

провокираща дъга,

паркови алеи,

оцветени в зелено,

красиви мисли,

усмихнати лица,

две сърца,

вплели се в цяло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...