19.09.2009 г., 0:00

Едно

661 0 6

Огън в обръч,

храсти изгорели,

черен път,

посипан с остри камъни,

страшни мисли,

овехтяли дневници,

две сърца,

обречени на пепел.

 

Дъжд пороен,

плачещи дървета,

улици,

утъпкани от калното,

самотни мисли,

тъжни вечери,

две сърца,

стремейки се към щастие.

 

Слънце в залез,

провокираща дъга,

паркови алеи,

оцветени в зелено,

красиви мисли,

усмихнати лица,

две сърца,

вплели се в цяло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....