Огън в обръч,
храсти изгорели,
черен път,
посипан с остри камъни,
страшни мисли,
овехтяли дневници,
две сърца,
обречени на пепел.
Дъжд пороен,
плачещи дървета,
улици,
утъпкани от калното,
самотни мисли,
тъжни вечери,
две сърца,
стремейки се към щастие.
Слънце в залез,
провокираща дъга,
паркови алеи,
оцветени в зелено,
красиви мисли,
усмихнати лица,
две сърца,
вплели се в цяло.
© Славка All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
