ulianka (Юлия)
85 296
15.02.2012 г., 23:33 ч.

Едно бесило 

  Поезия » Гражданска
1098 0 8
"Ослепената памет залостихме в къщите"
Николета Ганева

Мълчат площадите. И няма знамена.
Забравена е страшната им сила.
Запратихме дори и паметта,
да висне сляпа от едно бесило.

Мълчат героите. И ний - от срам,
бодящ отвътре на гърдите с шило.
А споменът за тях, добре изпран,
простряхме край едно бесило.

И съхнат като чироз на греда
парчета съвест в днешното мъртвило.
Не питам аз, не питам докога...
Но виждам ореола на едно бесило.

Явява се дори насън. И все мълчи.
Снага протяга над снега-чергило.
Ний в ниското сме. А отгоре две очи
с цвета на синьото небе се сливат.

© Юлия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??