ulianka (Юлия)
85 296
15 feb 2012, 23:33

Едно бесило 

  Poesía » Civil
1225 0 8
"Ослепената памет залостихме в къщите"
Николета Ганева

Мълчат площадите. И няма знамена.
Забравена е страшната им сила.
Запратихме дори и паметта,
да висне сляпа от едно бесило.

Мълчат героите. И ний - от срам,
бодящ отвътре на гърдите с шило.
А споменът за тях, добре изпран,
простряхме край едно бесило.

И съхнат като чироз на греда
парчета съвест в днешното мъртвило.
Не питам аз, не питам докога...
Но виждам ореола на едно бесило.

Явява се дори насън. И все мълчи.
Снага протяга над снега-чергило.
Ний в ниското сме. А отгоре две очи
с цвета на синьото небе се сливат.

© Юлия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??