Едно бесило
"Ослепената памет залостихме в къщите"
Николета Ганева
Мълчат площадите. И няма знамена.
Забравена е страшната им сила.
Запратихме дори и паметта,
да висне сляпа от едно бесило.
Мълчат героите. И ний - от срам,
бодящ отвътре на гърдите с шило.
А споменът за тях, добре изпран,
простряхме край едно бесило.
И съхнат като чироз на греда
парчета съвест в днешното мъртвило.
Не питам аз, не питам докога...
Но виждам ореола на едно бесило.
Явява се дори насън. И все мълчи.
Снага протяга над снега-чергило.
Ний в ниското сме. А отгоре две очи
с цвета на синьото небе се сливат.
Николета Ганева
Мълчат площадите. И няма знамена.
Забравена е страшната им сила.
Запратихме дори и паметта,
да висне сляпа от едно бесило.
Мълчат героите. И ний - от срам,
бодящ отвътре на гърдите с шило.
А споменът за тях, добре изпран,
простряхме край едно бесило.
И съхнат като чироз на греда
парчета съвест в днешното мъртвило.
Не питам аз, не питам докога...
Но виждам ореола на едно бесило.
Явява се дори насън. И все мълчи.
Снага протяга над снега-чергило.
Ний в ниското сме. А отгоре две очи
с цвета на синьото небе се сливат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Все права защищены
