20.09.2014 г., 10:11

Едно цветче

841 0 5

 

Обичаме да пазим

неща от свиден час.

Така си го запазих

във спомена и аз.

 

Треперещо и свежо,

със крехко стъбълце –

едно цветченце нежно

във моите ръце.

 

За първия учител

на малкия юнак –

към Слънцето политнал,

че става първолак!

 

Така си го запазих –

от родния ми кът

едно цветче до днеска

споделя моя път.

 

Из новата ми книжка "Шарено хорце"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борко Бърборко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...