Обичаме да пазим
неща от свиден час.
Така си го запазих
във спомена и аз.
Треперещо и свежо,
със крехко стъбълце –
едно цветченце нежно
във моите ръце.
За първия учител
на малкия юнак –
към Слънцето политнал,
че става първолак!
Така си го запазих –
от родния ми кът
едно цветче до днеска
споделя моя път.
Из новата ми книжка "Шарено хорце"
© Борко Бърборко All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
