Обичаме да пазим
неща от свиден час.
Така си го запазих
във спомена и аз.
Треперещо и свежо,
със крехко стъбълце –
едно цветченце нежно
във моите ръце.
За първия учител
на малкия юнак –
към Слънцето политнал,
че става първолак!
Така си го запазих –
от родния ми кът
едно цветче до днеска
споделя моя път.
Из новата ми книжка "Шарено хорце"
© Борко Бърборко All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
