28.11.2009 г., 18:05

Едно дете

1.2K 0 0

Всеки следва своя жизнен път

и всеки има свиден кът!

Вратичка в главата

право към душата!

 

През моята вратичка влезе,

разруши ме, после си излезе!

Остави ме сама в тъмнината

да се справям с мрака в душата!

 

Бях едно дете, но осъзнах

колко силно пожелах

да се мъчиш като мен,

да страдаш, от любов пленен,

да чакаш изгрева на новий ден

смирен, ала жестоко наранен!

 

Аз пораснах и съзрях

и над болката си надделях,

не ти се сърдя, но уви,

ти отне пламъка в моите очи!!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...