28.11.2009 г., 18:05

Едно дете

1.2K 0 0

Всеки следва своя жизнен път

и всеки има свиден кът!

Вратичка в главата

право към душата!

 

През моята вратичка влезе,

разруши ме, после си излезе!

Остави ме сама в тъмнината

да се справям с мрака в душата!

 

Бях едно дете, но осъзнах

колко силно пожелах

да се мъчиш като мен,

да страдаш, от любов пленен,

да чакаш изгрева на новий ден

смирен, ала жестоко наранен!

 

Аз пораснах и съзрях

и над болката си надделях,

не ти се сърдя, но уви,

ти отне пламъка в моите очи!!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...