Nov 28, 2009, 6:05 PM

Едно дете

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Всеки следва своя жизнен път

и всеки има свиден кът!

Вратичка в главата

право към душата!

 

През моята вратичка влезе,

разруши ме, после си излезе!

Остави ме сама в тъмнината

да се справям с мрака в душата!

 

Бях едно дете, но осъзнах

колко силно пожелах

да се мъчиш като мен,

да страдаш, от любов пленен,

да чакаш изгрева на новий ден

смирен, ала жестоко наранен!

 

Аз пораснах и съзрях

и над болката си надделях,

не ти се сърдя, но уви,

ти отне пламъка в моите очи!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...