Nov 28, 2009, 6:05 PM

Едно дете

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Всеки следва своя жизнен път

и всеки има свиден кът!

Вратичка в главата

право към душата!

 

През моята вратичка влезе,

разруши ме, после си излезе!

Остави ме сама в тъмнината

да се справям с мрака в душата!

 

Бях едно дете, но осъзнах

колко силно пожелах

да се мъчиш като мен,

да страдаш, от любов пленен,

да чакаш изгрева на новий ден

смирен, ала жестоко наранен!

 

Аз пораснах и съзрях

и над болката си надделях,

не ти се сърдя, но уви,

ти отне пламъка в моите очи!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...