Nov 28, 2009, 6:05 PM

Едно дете

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Всеки следва своя жизнен път

и всеки има свиден кът!

Вратичка в главата

право към душата!

 

През моята вратичка влезе,

разруши ме, после си излезе!

Остави ме сама в тъмнината

да се справям с мрака в душата!

 

Бях едно дете, но осъзнах

колко силно пожелах

да се мъчиш като мен,

да страдаш, от любов пленен,

да чакаш изгрева на новий ден

смирен, ала жестоко наранен!

 

Аз пораснах и съзрях

и над болката си надделях,

не ти се сърдя, но уви,

ти отне пламъка в моите очи!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...