11.12.2024 г., 9:06 ч.

Едно добро дъртаче 

  Поезия
84 3 3

ЕДНО ДОБРО ДЪРТАЧЕ

 

… не съм забравил как се диша чисто, какво е да не мъкнеш тежък грях –

в душата ми търкулна Бог мънисто! – с туй камъче два века преживях,

дъртаче – на седемдесет години – но все трептулка в мен едно дете,

за мен дори и пукнат лев не чини какво светът си мисли въобще,

и – тъй като дъската ми си хлопа – и съм едно ужасно „Тра-ла-ла!“,

играе ми се пак на челик-сопа във варненската Гръцка махала,

 

на плажа да се смъкна по бермуди, на вълнолома да ловя сафрид,

и мама всяка сутрин да ме буди със томче под юргана на Майн Рид,

да гледам как подскачат си на ластик момичетата с „Ема-еса-са!“,

ееех, мило детство! – светли и прекрасни са всички твои земни чудеса –

търкулна се животът ми – петаче! – и скоро ще го глътне Вечността.

В мен всяка нощ едно добро дъртаче събужда се за Обич към света.

 

8 декемврий 2024 г.

гр. Варна, 16, 05 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??