Едно добро дъртаче
ЕДНО ДОБРО ДЪРТАЧЕ
… не съм забравил как се диша чисто, какво е да не мъкнеш тежък грях –
в душата ми търкулна Бог мънисто! – с туй камъче два века преживях,
дъртаче – на седемдесет години – но все трептулка в мен едно дете,
за мен дори и пукнат лев не чини какво светът си мисли въобще,
и – тъй като дъската ми си хлопа – и съм едно ужасно „Тра-ла-ла!“,
играе ми се пак на челик-сопа във варненската Гръцка махала,
на плажа да се смъкна по бермуди, на вълнолома да ловя сафрид,
и мама всяка сутрин да ме буди със томче под юргана на Майн Рид,
да гледам как подскачат си на ластик момичетата с „Ема-еса-са!“,
ееех, мило детство! – светли и прекрасни са всички твои земни чудеса –
търкулна се животът ми – петаче! – и скоро ще го глътне Вечността.
В мен всяка нощ едно добро дъртаче събужда се за Обич към света.
8 декемврий 2024 г.
гр. Варна, 16, 05 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
