Едно, една, един...
Едно по едно се от мене
парчета бавно откъсваха.
Оставаха в "старото" време,
глухи за новите писъци
Една по една се пред мене
драми безброй разиграваха.
Убиваха страстите тленни,
вечност ми те обещаваха
Един по един се през мене
намираха в битки пороци.
А техните славни победи
затваряха мойте прозорци.
Един по един се под мене
смисли дълбоко заравяха.
Насаждаха нови дилеми,
слепи от старите пясъци.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
