Едно, една, един...
Едно по едно се от мене
парчета бавно откъсваха.
Оставаха в "старото" време,
глухи за новите писъци
Една по една се пред мене
драми безброй разиграваха.
Убиваха страстите тленни,
вечност ми те обещаваха
Един по един се през мене
намираха в битки пороци.
А техните славни победи
затваряха мойте прозорци.
Един по един се под мене
смисли дълбоко заравяха.
Насаждаха нови дилеми,
слепи от старите пясъци.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
