Едно по едно се от мене
парчета бавно откъсваха.
Оставаха в "старото" време,
глухи за новите писъци
Една по една се пред мене
драми безброй разиграваха.
Убиваха страстите тленни,
вечност ми те обещаваха
Един по един се през мене
намираха в битки пороци.
А техните славни победи
затваряха мойте прозорци.
Един по един се под мене
смисли дълбоко заравяха.
Насаждаха нови дилеми,
слепи от старите пясъци.
© Катя All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
