Едно име
Млечният път - наша вечна люлка
и път, по който всички ний вървиме,
и звезди, с които си говоря мълком
нощем, с шепота на твоето име.
Гледай я - казват - буквар са ù очите,
прочетеш ли в тях "Обичам те",
доведи я ти при нас, звездите,
нищо ли не пише - Луната питай!
Гледам, но очите ù са затворени за мен
сега, нито ги виждам, нито ги прочитам,
а тази пребледняла от студа Луна -
какво ли да я питам?
Душата ми безсънна сред звездите
тихичко нашепва едно вселенско име...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
