22.09.2008 г., 11:17

Едно кафе

4K 4 40

Видя в мен блудница, не съм,

какво че тук стоя на тротоара...

 Ами, случайно случих се навън,

студено ми е, имаш ли цигара?

Не съм такава. Кафе ми се допи,

през две пресечки е кафенето...

Кофеиново, със захар, не горчи,

не ми е късно, здраво е сърцето...

Да ме почерпиш? Не, ще си платя.

Тежи ти нещо, ако искаш сподели.

Не ми предлагай... не, благодаря,

чадър не искам, какво като вали.

Довиждане, да, беше ми приятно.

Питаш, ще ни срещне ли съдбата...

Не зная, може би, най-вероятно...

Едно кафе пи с мен, със Самотата.

 

 

22.09.2008г

(цикъл "Черно перо")

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да видиш някого като блудница вероятно е по-лесно, отколкото да видиш светец. Това кафе е вкусно.
  • Поздравления за чудесния стих!
  • Браво и от мен!
  • Толкова е хубаво! Поздравления!!!
  • Отдавна ве бях чел нищо твое и бях приятно изненадан, толкова е хубаво.
    Поздрави!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...