Sep 22, 2008, 11:17 AM

Едно кафе

  Poetry » Other
4K 4 40

Видя в мен блудница, не съм,

какво че тук стоя на тротоара...

 Ами, случайно случих се навън,

студено ми е, имаш ли цигара?

Не съм такава. Кафе ми се допи,

през две пресечки е кафенето...

Кофеиново, със захар, не горчи,

не ми е късно, здраво е сърцето...

Да ме почерпиш? Не, ще си платя.

Тежи ти нещо, ако искаш сподели.

Не ми предлагай... не, благодаря,

чадър не искам, какво като вали.

Довиждане, да, беше ми приятно.

Питаш, ще ни срещне ли съдбата...

Не зная, може би, най-вероятно...

Едно кафе пи с мен, със Самотата.

 

 

22.09.2008г

(цикъл "Черно перо")

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да видиш някого като блудница вероятно е по-лесно, отколкото да видиш светец. Това кафе е вкусно.
  • Поздравления за чудесния стих!
  • Браво и от мен!
  • Толкова е хубаво! Поздравления!!!
  • Отдавна ве бях чел нищо твое и бях приятно изненадан, толкова е хубаво.
    Поздрави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...