23.03.2008 г., 19:40 ч.

Едно миличко, малко Нищо 

  Поезия
616 0 2

Сякаш вчера беше,
когато за първи път заплаках.
Дъждът отвън толкоз странно румолеше...
И те исках, и те чаках.

 

Нямаше да дойдеш. Но нямаше и да се скриеш.
Пред мене стой! Без да мога да те пипна.
И дори като дете в тишината да се свиеш,
към теб ще бягам. Докато те стигна.

 

Но елф не съм. Нито пък магъосница.
И времето за шансове изтече.
Чудеса не правя, аз съм просто миличка проклетница,
която от НЕнадежда сърцето си разсече.

© Клавдия Китанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хаха,благодаря Всъщност си прав-наистина долавяш положителни вибрации,понеже съм доста положителен човек :D Благодаря за посрещането Мило
  • Нищо,ама то какво.И с главна буква.Добре дошла:>Долавям положителни вибрации:Р..Има голям потенциал тука;>>>

    То не бил голям жълъд паднал...
Предложения
: ??:??