Едно миличко, малко Нищо
Сякаш вчера беше,
когато за първи път заплаках.
Дъждът отвън толкоз странно румолеше...
И те исках, и те чаках.
Нямаше да дойдеш. Но нямаше и да се скриеш.
Пред мене стой! Без да мога да те пипна.
И дори като дете в тишината да се свиеш,
към теб ще бягам. Докато те стигна.
Но елф не съм. Нито пък магъосница.
И времето за шансове изтече.
Чудеса не правя, аз съм просто миличка проклетница,
която от НЕнадежда сърцето си разсече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Клавдия Китанова Всички права запазени
Всъщност си прав-наистина долавяш положителни вибрации,понеже съм доста положителен човек :D Благодаря за посрещането
