Сякаш вчера беше,
когато за първи път заплаках.
Дъждът отвън толкоз странно румолеше...
И те исках, и те чаках.
Нямаше да дойдеш. Но нямаше и да се скриеш.
Пред мене стой! Без да мога да те пипна.
И дори като дете в тишината да се свиеш,
към теб ще бягам. Докато те стигна.
Но елф не съм. Нито пък магъосница.
И времето за шансове изтече.
Чудеса не правя, аз съм просто миличка проклетница,
която от НЕнадежда сърцето си разсече.