Сякаш вчера беше,
когато за първи път заплаках.
Дъждът отвън толкоз странно румолеше...
И те исках, и те чаках.
Нямаше да дойдеш. Но нямаше и да се скриеш.
Пред мене стой! Без да мога да те пипна.
И дори като дете в тишината да се свиеш,
към теб ще бягам. Докато те стигна.
Но елф не съм. Нито пък магъосница.
И времето за шансове изтече.
Чудеса не правя, аз съм просто миличка проклетница,
която от НЕнадежда сърцето си разсече.
© Клавдия Китанова All rights reserved.
Всъщност си прав-наистина долавяш положителни вибрации,понеже съм доста положителен човек :D Благодаря за посрещането Мило
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
