Едно момче, едно момиче
Едно момче на улицата свири,
цигулката приплаква тя далеч.
Монета пуска всеки, който мине.
Едно момиче – мъничък букет.
А на букета имаше бележка -
какво ли скрито казваше му тя!
Облечена със шапка, топла дрешка,
пред него – с развълнувана душа…
Усмихваше се той впил поглед в нея,
запя дори мелодия една.
Привечер двама тръгнаха – къде ли,
открили се богати с любовта.
В студа ги гледах – може би те бяха
постигнали жадувана мечта.
Монетите забравени блестяха
за моя стих букетчето прибрах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
