Едно момче, едно момиче
Едно момче на улицата свири,
цигулката приплаква тя далеч.
Монета пуска всеки, който мине.
Едно момиче – мъничък букет.
А на букета имаше бележка -
какво ли скрито казваше му тя!
Облечена със шапка, топла дрешка,
пред него – с развълнувана душа…
Усмихваше се той впил поглед в нея,
запя дори мелодия една.
Привечер двама тръгнаха – къде ли,
открили се богати с любовта.
В студа ги гледах – може би те бяха
постигнали жадувана мечта.
Монетите забравени блестяха
за моя стих букетчето прибрах.
© Ани Иванова All rights reserved.
