Едно стихо ще напиша с нощ,
със затворени, очи изморени.
Ще го пробода в гърба с нож,
после и неговите мъртви вени.
Кръвта му черна ще събера,
и ще дам на теб да я изпиеш.
Тъгата негова ще ти набера-
душата си със нея да завиеш.
Едно стихо ще напиша с нощ,
със затворени, очи изморени.
Да ти напомня колко си лош,
със редовете си изпепелени.