Едно стихо ще напиша с нощ,
със затворени, очи изморени.
Ще го пробода в гърба с нож,
после и неговите мъртви вени.
Кръвта му черна ще събера,
и ще дам на теб да я изпиеш.
Тъгата негова ще ти набера-
душата си със нея да завиеш.
Едно стихо ще напиша с нощ,
със затворени, очи изморени.
Да ти напомня колко си лош,
със редовете си изпепелени.
© Ивелина каменова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
