Едно сърце
Сърцето е разкъсано от вените -
змии с отрова топла и червена.
Те пият моя светъл ден и те
са алчно-хищни... като звяра в мене.
И все едно, че в пулса дисонансен
сърцето топлината си раздава,
щом вените са зона на баланса
отровата в сърцето ми остава.
И всяко пожелание у мен
за нещо по-добро изстива още
преди да се роди. Сънувам ден
от слънчеви лъчи, но снежни нощи
във вените безчувствено пулсират.
Все по-невъзмутимо и цинично
разкъсано от вените умира
сърцето мое... все по-безразлично.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
