Сърцето е разкъсано от вените -
змии с отрова топла и червена.
Те пият моя светъл ден и те
са алчно-хищни... като звяра в мене.
И все едно, че в пулса дисонансен
сърцето топлината си раздава,
щом вените са зона на баланса
отровата в сърцето ми остава.
И всяко пожелание у мен
за нещо по-добро изстива още
преди да се роди. Сънувам ден
от слънчеви лъчи, но снежни нощи ...