Едно влюбено, тъжно момиче
влюбена и изпълнена с мечти.
Днес си кауза загубена,
все по-надалеч се губиш ти.
Едно време ту усмивка,
ту ме гледаш с влажни, топли очи.
Сега самотата е моята завивка
и в лед сковани са нашите души.
Не те виня, че спря да ме обичаш.
Любовта ми с теб е просто сън.
За добро е да се заричаш,
че веч ще бъда до сърцето ти отвън.
Много хора не ни одобряват,
но аз разбирам истината в техните думи.
След време чувствата ще се забравят
и ще тръгнем по различни друми.
Ще се радвам момиче ново да имаш,
макар, че къса ми се сърцето.
Дано от нея същата любов да взимаш,
дано нейния лик да видиш, щом погледнеш небето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаела Всички права запазени
