Sep 2, 2007, 5:17 PM

Едно влюбено, тъжно момиче

  Poetry
1.3K 1 4
Преди време - влюбена,
влюбена и изпълнена с мечти.
Днес си кауза загубена,
все по-надалеч се губиш ти.

Едно време ту усмивка,
ту ме гледаш с влажни, топли очи.
Сега самотата е моята завивка
и в лед сковани са нашите души.

Не те виня, че спря да ме обичаш.
Любовта ми с теб е просто сън.
За добро е да се заричаш,
че веч ще бъда до сърцето ти отвън.

Много хора не ни одобряват,
но аз разбирам истината в техните думи.
След време чувствата ще се забравят
и ще тръгнем по различни друми.

Ще се радвам момиче ново да имаш,
макар, че къса ми се сърцето.
Дано от нея същата любов да взимаш,
дано нейния лик да видиш, щом погледнеш небето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...