Ninsi (Нина Найденова)
86 207
11.11.2007 г., 18:17 ч.

Едно впечатление 

  Поезия » Друга
443 0 4
 Тъжни усмивки и изморени погледи.
 Още един тежък работен ден от живота им.
 Какво друго може да се каже за онези хора,
 трима-четирима, насядали по седалките,
 държащи билети в сухите си ръце...
 Навън вали, стъклата са замъглени.
 Лампите примигват, топлината едвам се чувства.
 Един слезе, после втори,
 само аз ли съм за последната спирка?
 И после видях онази старата дама,
 жената с много чанти.
 Явно й бяха прекалено тежки, за да ги носи.
 Добре, че мъжът с черната коса й помогна.
 Автобусът направи остър завой,
 после друга жена пое детето си и слезе.
 Накрая останах сама в това голямо пространство.
 Кондукторът обиколи два-три пъти,
 даже ме попита дали няма да слизам.
 Не му отговорих, а се огледах.
 Подът беше покрит с мокри стъпки.
 По стъклата бяха изрисувани фигурки.
 Имаше и разни мръсни надписи.
 За момент се възмутих.
 После осъзнах колко голям може да бъде автобусът!
 Но така беше прекалено самотен.
 И за миг предпочетох да беше пълен с хора...

© Нина Найденова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??