***
Не се побрах в одеждите си – странно
дали защото дълго ги кроих
или защото късно всеки залък
на утрото с надежда подарих…
***
Накъсах до обричане лъчите
на път заглъхнал в сянка на дъга
и в най-желаните от всички сънища
покълвах нощем без душа…
***
Окапваха в следите ми пъртини
и макове рисуваха очи
а там по тялото морето
все още вятъра твори...
... rüzgarda savrulan bir damla...
© Бехрин Всички права запазени
Харесвам психологизма на всичките ти думи.