***
Не се побрах в одеждите си – странно
дали защото дълго ги кроих
или защото късно всеки залък
на утрото с надежда подарих…
***
Накъсах до обричане лъчите
на път заглъхнал в сянка на дъга
и в най-желаните от всички сънища
покълвах нощем без душа…
***
Окапваха в следите ми пъртини
и макове рисуваха очи
а там по тялото морето
все още вятъра твори...
... rüzgarda savrulan bir damla...
такак красиво рисуваш
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
