14.01.2012 г., 13:16

Едва дишам

1K 0 0

Събрах мислите и желанията си,
добавих лъжите и коварните игри.
Извадих истинските чувства,
доверието и любовта захвърлих.
Прибавих ревността и обещанията празни,
ужасяващата болка и страдание.
Убих и последната капка страст,
оставих безгранично отчаяние.
"Какво постигна?" - ще попиташ ти.
Студ - сковаващ всяка мисъл,
всеки дъх.
Безразличие -

завладя ми сърцето с измама
и усмивката ми вече я няма.
Смърт - уби мечтите,
съсипа душата.
Толкова пъти излъгах,
толкова пъти раних.
Разбих реалността
и в кошмар я превърнах.
Живот след живот аз обръщах,
влюбен след влюбен
студено прегръщах.
Не чувствам дори болката вече.
Едва дишам.
Това е резултатът, това постигнах!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хоуп Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...