Едва ли
Неделята ухае на канела
и тихичко подсвирква си – под нос.
Каквото седмицата дала – взела –
в неделята е всичко на поднос.
Кафето с “Бейлис" глезено изприда,
до теб котак остатъци от сън.
Макар, че няма никъде да идат,
задачите изгонени са вън.
Съседите танцували са снощи
и спят сега, от ранните зори.
И старо куче мислите си пощи,
молба за ласка в погледа гори.
Неделята и него ще погалиш
и тихичко, на пръсти,и без звук,
си ммислиш : Ох, блаженство! Но едва ли...
Щом делникът на хвърлей е от тук.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
