Обиждаше ме -
търпях...
раняваше гордостта ми -
мълчах...
без самочувствие до тебе -
вървях...
Сто пъти си тръгвах -
стоях...
На сън или наяве -
живях...
Любовта бе мираж -
разбрах...
Светло в очите ми блесна -
видях...
Ти беше само минало -
признах...
Да сложа край на съня -
закъснях...
живота си от отломки -
събрах...
и тръгнах по нова пътека -
без страх!
© Галина Карааргирова Всички права запазени