Светът кърви,не виждаш ли?
Хората,лицата забрави.
Тя пак крещи!Защо я наскърби?
В ъгала на стаята момиченце стои,
С ръце очите си тя крие, а нозете
И са мокри от сълзи.
Ръка подай и, нежно ти я прегърни.
Не можеш ли?
Тя пак крещи!
Егоизмът в теб всико заслепи,
Очите ти отново ослепи.
Не виждаш вече нейните сълзи.
За миг не се замисляш ти,
По пътя тичаш през глава .
Бягаш пак от своята вина.
© Ели Всички права запазени