Светът кърви,не виждаш ли?
Хората,лицата забрави.
Тя пак крещи!Защо я наскърби?
В ъгала на стаята момиченце стои,
С ръце очите си тя крие, а нозете
И са мокри от сълзи.
Ръка подай и, нежно ти я прегърни.
Не можеш ли?
Тя пак крещи!
Егоизмът в теб всико заслепи,
Очите ти отново ослепи.
Не виждаш вече нейните сълзи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up