19.04.2020 г., 13:34

Егоистът

784 0 0

За себе си само мисли той,

смята се за център на вселената,

ала в тежък час кой ще го спаси, кой,

кой тогаз ще лекува душата му - ранената?

 

Той всичко иска да има,

без от това да има нужда,

иска само да взима,

копнее за собствеността чужда.

 

И той се смята за велик,

за Цезар, за Наполеон,

а всъщност жалък е циник,

а всъщност спукан е балон.

 

И кой тоз човек ще обича,

кой ще му помага,

кой негов приятел ще се нарича,

кой грижи за него ще полага?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...