14.05.2017 г., 23:10

Егоизъм

362 0 0

Ела ти тихичко в нощта,
но не загасвай ми свещта.
Тя е тук и нощ, и ден,
кара хората да спомнят си за мен.

 

Ела ти и виж ме във тъмата,
но не влизай ми в душата.
Остави ме – трудна съм горката,
карам хората да падат ми в краката.

 

Ала в някой ден проклетен,
ще се появи тъй мъж заветен.

И дали си ти или пък не,

не зная,

ала хубавичко ще си помечтая,

да ме извадиш ти от тая яма,

зинала като войнишка рана.

 

И може би тогава подчини ме,

твоя лична роба направи ме.

Ала обещай, че ще запълниш тая яма,

зинала като войнишка рана.

 

Аз зная, ти ще ме обикнеш,

и с моите тъги ще да привикнеш.

Ала обещай, че ще превърнеш мен от рана,

в хубава и белоцветна дама.

 

И чак тогаз ще спра да пиша,

сълзите си от щастие навред ще бриша,

ще бъда здрава, хубава, засмяна,

тъй като зараснала войнишка рана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...