Ех, че ми додея...

Ех, че ми додеяха хората
с всичките им безсмислени думи,
додеяха ми жестовете, случките,
разтегнатите сто и два локуми.

Додея ми шумът в ушите -
като кошер веч ми е главата,
-кой е крив и кой е прав,
и кой на бебето бащата...

Додеяха ми ония нахалните
що се бутат по опашките,
сит на гладен да не вярва,
силикона в богаташките.

Омръзна ми беднотията
и в подлеза свирачите,
на хората простотията,
в парламента играчите.

Писна ми лицемера
с усмивка да ме поздравява,
от бащини си връзки големец
да се самозабравя.

Додеяха ми влюбените
с техните целувки,
многото приятели
със загрижени преструвки.

Омръзнаха ми и роднините
що вечно си делят имотите,
комшиите и колегите,
в колите идиотите.

Ах, що ми се додея
тоя пусти свят лъжовен,
неграмотността, езика -
всякакъв, но не книжовен.

Всичко толкова омръзна...,
че душа ми веч не пее.
Земьо, отвори се,
...ма и в теб ще ми додее.