14 авг. 2021 г., 00:34

Ех, че ми додея...

940 2 1

Ех, че ми додеяха хората
с всичките им безсмислени думи,
додеяха ми жестовете, случките,
разтегнатите сто и два локуми.

 

Додея ми шумът в ушите -
като кошер веч ми е главата,
-кой е крив и кой е прав,
и кой на бебето бащата...

 

Додеяха ми ония нахалните
що се бутат по опашките,
сит на гладен да не вярва,
силикона в богаташките.

 

Омръзна ми беднотията
и в подлеза свирачите,
на хората простотията,
в парламента играчите.

 

Писна ми лицемера
с усмивка да ме поздравява,
от бащини си връзки големец
да се самозабравя.

 

Додеяха ми влюбените
с техните целувки,
многото приятели
със загрижени преструвки.

 

Омръзнаха ми и роднините
що вечно си делят имотите,
комшиите и колегите,
в колите идиотите.

 

Ах, що ми се додея
тоя пусти свят лъжовен,
неграмотността, езика -
всякакъв, но не книжовен.

 

Всичко толкова омръзна...,
че душа ми веч не пее.
Земьо, отвори се,
...ма и в теб ще ми додее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Natalie Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно и искрено! И аз често усещам една пълна умора и досада от света и съществуването.. Така че почувствах думите ти! 😅 Също така е ритмично. Добра работа.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...