Ех, че ми додеяха хората
с всичките им безсмислени думи,
додеяха ми жестовете, случките,
разтегнатите сто и два локуми.
Додея ми шумът в ушите -
като кошер веч ми е главата,
-кой е крив и кой е прав,
и кой на бебето бащата...
Додеяха ми ония нахалните
що се бутат по опашките,
сит на гладен да не вярва,
силикона в богаташките. ...