Ех, Любов...
760
0
0
Съзрях коси побелели -
Ех, Любов... кога остаря?
Имаш вече изпъкнали вени...
наивна беше... а дали помъдря?
Съзрях в очите ти болка,
празни надежди, осиротели мечти...
И някъде там бе и умората
която събирах в хлапашки сълзи...
Съзрях сбръчкани, бели клепачи,
натежали от чужди беди...
Там сред твоите малки тревоги...
място и за мойте открих...
Ех, Любов... не ти ли омръзна
да попиваш все чужди сълзи?
Оставям те... ето, че тръгвам...
Аз отивам си, но ти остани...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Беленска Всички права запазени
