Jan 3, 2010, 9:18 PM

Ех, Любов...

Poetry » Love

757 0 0

Съзрях коси побелели -
Ех, Любов... кога остаря?
Имаш вече изпъкнали вени...
наивна беше... а дали помъдря?

Съзрях в очите ти болка,
празни надежди, осиротели мечти...
И някъде там бе и умората
която събирах в хлапашки сълзи...

Съзрях сбръчкани, бели клепачи,
натежали от чужди беди...
Там сред твоите малки тревоги...
място и за мойте открих...

Ех, Любов... не ти ли омръзна
да попиваш все чужди сълзи?
Оставям те... ето, че тръгвам...
Аз отивам си, но ти остани...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0