3 янв. 2010 г., 21:18

Ех, Любов...

Поэзия » Любовная

758 0 0

Съзрях коси побелели -
Ех, Любов... кога остаря?
Имаш вече изпъкнали вени...
наивна беше... а дали помъдря?

Съзрях в очите ти болка,
празни надежди, осиротели мечти...
И някъде там бе и умората
която събирах в хлапашки сълзи...

Съзрях сбръчкани, бели клепачи,
натежали от чужди беди...
Там сред твоите малки тревоги...
място и за мойте открих...

Ех, Любов... не ти ли омръзна
да попиваш все чужди сълзи?
Оставям те... ето, че тръгвам...
Аз отивам си, но ти остани...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.8K 5.0