Patrizzia (Надежда Ангелова)
2047 18087
16.03.2022 г., 20:15 ч.  

Ех, пролет моя 

  Поезия » Пейзажна, Гражданска, Строги форми
437 6 7

Ех, пролет моя тихата печал,
на светлата ти същност не отива,
разтваряш цвят, невинна и красива,
в косите кичур – рано побелял.

 

Светът ще те замери с топка кал,
душата ти полека ще загнива
до блудница – и зла, и похотлива,
с която всеки дрипльо би преспал.

 

И ще погребваш рожби неродени,
с разбита и пресъхнала душа.
Отрова ще бушува в тънки вени.

 

Дали ще смогна да те утеша?
Сред хиляди чакали и хиени.
Ех, пролет моя тъничка елша̀.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е, Вале.
  • Тежко....
  • Благодаря ви, приятели!
  • !!!
  • Поздровления Наде за моженето!!!
  • Благодаря, Краси! Точно този опит за рамкиране и промиване на мозъци ме отказа от писането навремето, сенсей. Благодаря!
  • Красиво и тревожно, човешко и природно.
    Навремето един асистент - Киро, се мъчеше да ни докаже как Багряна писала за идването на Червената армия в стихотворение, посветено на усещането за очаквана пролет.
    А то си беше пейзажно и толкова. Не като Вапцаровата "Пролет
    Тук има точно това съчетаване - човек в природата и наблюдаващ природата, мисъл, картина и философия.
Предложения
: ??:??